Аетернус Арцис: Що е то електронна книга? Обзор на Покетбук Инкпад 840

За първи път използвам електронен четец, затова нямам база за сравнение, но все пак мога да дам впечатления за качеството, четливостта, разликата с хартиена книга и изобщо заслужава ли си тая работа.

Част 1: Защо електронна книга?

Нека първо да обясня защо се насочих към електронен четец. Много от книгите, които имам, просто не мога да ги намеря в книжен екземпляр. Или няма тираж, или някоя друга спънка спира работата. Да, могат да се четат и на настолен компютър, лаптоп, таблет, пък ако щете и на телефон. Подходящи програми навред. Но има едно нещо, което не може да се промени и това е екрана. Навсякъде се използват екрани с течни кристали, които трябва да светят, за да се вижда нещо. Не са много подходящи за открити пространства или през нощта, а покритието им често е лъскаво и отразява кофти.

Електронните четци от друга страна използват технологията на електронното мастило. Екраните не светят и картината се вижда чудесно под открито небе. За четене през нощта се използва подсветка, но тук не свети зад екрана и право в очите, а обикновено се поставят 5 или повече светодиода в долния край. Това е по-съпоставимо с лампа, която свети върху книга. Силата на светлината може да се наглася, което също ги прави подходящи за на тъмно. Екранът също така не се опреснява да кажем 60 пъти в секунда, както повечето монитори. Веднъж, щом се начертае нещо, то може да седи там без да се хаби никаква енергия от батерията. Като цяло, екранът е много по-приятен за гледане от един таблет и доста прилича на хартия.

Разбира се, технологията има и недостатъци. Както казах, екранът не се опреснява често, а само когато е необходимо. Не е подходящ за филми и изобщо движещи се неща, защото обикновено се изисква цялостно опресняване, което поражда едно премигване между черно и бяло. Самото примигване не е толкова неприятно, освен ако не става прекалено често. Има моменти, когато не се опреснява целия екран, тогава не се получава премигване, но пък остават белези. Много подобно е на рисуване с молив върху хартия - ако се изтрие част от драсканицата с гума, винаги остават някакви леко забележими черти.

Друг недостатък за момента е, че има само 16 нюанса на сиво. Правени са опити с цветни екрани, но последната разработка от преди няколко години се оказа доста бледа и следователно несполучлива. Както и да е, това е книга, а книгите обикновено са черно-бели.

Част 2: Избор

Ако попитате някой каква електронна книга да си купите и ако той изобщо е чувал за тия работи, най-вероятно отговорът ще бъде Киндъл. Въпросните Киндъли са разработка на Амазон и са наистина добри устройства, само че са много по-подходящи за САЩ и най-вече за някой, който единствено си купува книги от техния магазин. Главните проблеми, които аз видях с Киндълите:

Няма място за карта с памет, което ме ограничава до вградената. Тя може и да ми стигне, а може и да не стигне. Нямам намерение да използвам някакви си облачни услуги.
Доколкото знам, менютата не са преведени на български.
Не се поддържа най-популярния формат на книги - епуб (epub). Това допълнително усложнява нещата, защото трябва да се използва преобразуваща програма, а резултата може да не е добър.
Единственият предлаган размер е 6 инча. Това е малко по-голямо от съвременните 5-инчови телефони и много по-малко от истинска книга.
Има реклами... Е, не са толкова натрапчиви, ама все пак.

Има и други марки четци - Кобо, Нук, Покетбук, Икарус, Оникс и други. Някои от тях ще се опитат да те примамят към магазина и облачните услуги, както прави Амазон, други пък нямат магазин и просто продават четци и ти дават избор какво, къде, как.

Има и устройства с Андроид, но не очаквайте чудеса. За момента, електронните четци не могат да бъдат таблети. Наличието на Андроид обикновено харчи повече батерия, а наличните приложения не са оптимизирани за екрани с електронно мастило. Възможно е да има прекалено бледи програми, прекалено много присветване от излишни анимации или изобщо да не работи дадено приложение.

Кобо и Покетбук са някъде по средата. Те предлагат магазин за тези, които го искат, но в същото време и дават възможност да не се използва, тоест сам да си слагаш и четеш каквито си искаш книги. Моделите им поддържат епуб и изобщо повече формати, някои имат карта с памет и по-големи екрани. Най-близкият размер до хартиената книга е осем инча или по нашенски около 20 сантиметра диагонал. Кобо нямат такова чудо, а освен Инкпада има още три четеца с този размер на други фирми, но те пък имат някои хардуерни и софтуерни недостатъци, на които няма да се спирам.

Част 3: Впечатления от Инкпад

Копчета! Никак не е лошо да ги има, а не много четци ги предлагат. Има само две - за страница напред и страница назад, разположени от дясната страна. Хубавото е, че функцията им може да се промени от настройките. Изискват малко по-силен натиск.

Корпусът е заоблен, приятен на допир и тънък само 7 милиметра. На гърба, точно зад копчетата, има мека подложка, която много улеснява държенето с една ръка.

В горната част, точно над екрана, има тънка лента, която при плъзгане на пръст по нея регулира подсветката. С две плъзгания от край до край може да се увеличи до край или изгаси светлината. Наистина е удобно, без да има нужда от ровичкане в настройки.

Интерфейсът е доста приветлив и лесен за използване. Библиотеката включва много настройки за подреждане на книгите - автор, жанр, лавица, папки, формат, серия. Единствено няма възможност за преглед по име на файл в режим на папки (което май го е имало в по-стара версия на софтуера). Там може само по име на книга, което е всъщност вътрешни във файла данни, а вече ако няма такива данни, се показва името на файла.

Ако се сравни с някои други четци, този е малко по-бавен. Не мисля, че е най-важното нещо или че отнема от удоволствието на четенето. Включва се и се изключва доста бързо, една обикновена книга се отваря за 2-3 секунди, а смяната на страница става за 0,3-1 секунда. Хубавото е, че това не е ограничение от страна на хардуера, а софтуера. Всъщност, явно точно това са подобрили в най-новото обновление от декември 2015.

Относно българския:

Ако изключим обикновените заподозрени като "браузър", "плейър" "LED", "wi-fi", преводът е задоволителен.
Има речници, но няма български.
Има клавиатура на кирилица, дори пише BG, но всъщност е руската. Няма лошо, просто има две допълнителни букви.
Поддържа се функцията текст-към-реч, сиреч книгата ще говори. За съжаление, няма български.

Част 4: Инкпад срещу хартиена книга

Да започнем от размера. Казах, че е най-близо до истинска книга. Нека да сравним със стандартна книга. По ширина, четеца е по-голям, по височина са еднакви. Ако сравняваме само екрана, по ширина е еднакъв с книгата, а по височина е по-малък. Като цяло, наистина са близо. До тук добре.

Електронно мастило срещу хартия. Екранът е по-сив и малко по-тъмен от книга, но на светлина е достатъчно четливо. Друга разлика - буквите са малко по-бледи. Ако все пак това пречи, може да се използва по-дебел шрифт.

Подсветката може да се използва при по-тъмни условия и е достатъчно равномерна. Има един леко по-тъмен участък в долната част и по-светъл участък съвсем долу, където се намират светодиодите. При включена подсветка екранът става по-бял. Самите светодиоди са 9 на брой, а силата на светлината може да бъде както много силна, така и много слаба.

При подходящи настройки на шрифта - извивки, дебелина, размер, отстъп, междуредие, четецът наистина заприличва на книга и е подходящ за четене, без да разсейва. За съжаление, тук няма настройки за удебеляване и подравняване, но има възможност за инсталиране на допълнителни шрифтове. Това става доста лесно, като е нужна само връзка с компютър и копиране на файлове в дадена папка. След това, новите шрифтове излизат в настройките. Аз препоръчвам гореизползвания Ното Сериф. Книгите се подравняват отляво, което от една страна не е като в книга, където е двустранно, а от друга страна не се получават сричкопренасяния и празни полета между думите.

Това са зоните на натискане вътре в отворена книга.
Черно - изход от книгата
Оранжево - поставяне на отметка
Синьо - прелистване на следващата страница
Червено - прелистване на предишната страница
Зелено - преминаване на страница по номер
Жълто - отваряне на долен и горен панели. Долния съдържа бързи настройки за шрифт, завъртане на екрана, речник и бележки. В горната лента има съдържание, търсене, отметки, изход и системен панел с информация за батерията, часовник, безжична връзка, подсветка и настройки на устройството.

По подразбиране е зададено пълно опресняване на страницата на всеки 5 прелиствания, което за щастие може да се промени на всяка страница, на 3, на 10 или никога. Смятам, че на 5 или 10 е най-подходящо, защото с всяко прелистване започват да се натрупват малки белези от буквите в предишната страница.

Четенето на книги във формат пдф не е много подходящо за устройства с този размер (а още повече за по-малки), но е напълно възможно, а самия четец го улеснява с разнообразие от възможности за мащабиране, завъртане, пренасяне на текст, колони и дори ръчно изрязване на белите пространства.

Инкпадът тежи 350 грама, което е повече от една стандартна книга, може би колкото някоя по-голяма. Всъщност не е чак толкова лошо, а и е удобен за държене.

Като цяло четецът е добра електронна книга, с някои възможности като поставяне на бележки, драскулки, отметки и речник - неща, които биха били трудни с една хартиена книга.

Част 5: Други възможности

Освен четене на книги, четецът предлага няколко други програми и възможности:

Купуване на книги от мрежовата книжарница на Покетбук. Имат книги на 16 езика, но не и български.
Игри - не очаквах да ги играя, но наистина оценявам поне судокуто. Иска ми се да имаше и кръстословица.

Пасианс, който по някаква причина е наречен Клондайк.
Наистина хубаво судоку.
Шах, както срещу компютър, така и възможност за игра с друг човек.

Връзка с Дропбокс.
Приложение за новини.
Елка.
Календар.
Драскане/рисуване с пръст.
Изпращане на книги към четеца по пощата.
Ровене из мрежата чрез разглеждач (браузър). Върши работа, но както и при останалите електронни книги, не е много добро изживяване.
Поддържа се свирене на песни през букса за слушалки.

Могат долу-горе лесно да се добавят наличните 3 програми за четене, които се разработват от доброволци. Те предлагат или повече настройки, или четене на формат, за който е нямало поддръжка. Аз ги изпробвах и мога да кажа, че не са особено интуитивни, но вършат добра работа. Една тези програми е създадена за четене на манга и комикси. Специално за манга, малко по-голям размер би бил по-подходящ, но и тези 20 сантиметра са достатъчни.

Част 6: Заключение

Аз лично съм много доволен от четеца, като достойно замества или по-скоро допълва хартиените книги. Има място за подобрение, например в бързодействието, наличността на български книги и речници, някои настройки на форматирането, намаляване на опресняването, а кой знае, може би някой ден и хубав цветен четец за комикси, вестници и списания.

Но е едно от малкото устройства, които в днешно време не те разсейват с фейсбук и други глупости. Главното нещо, за което е създаден четеца - четене на книги, се изпълнява достатъчно добре.